Вървяло си едно роботче
По улицата – ей така, само
И търсило какво да стори
Да е полезно и добро
Започнало да си сканира
Различни надписи – тъй както си върви
Понеже искало да знае
Какви проблеми да реши.
Сканирало, сканирало…
Ден, два, че даже три
И всичко бързо подредило
Че времето лети!
Ааа - ясно, всички имат пърхот
Щом толкоз много се тръби
И този пърхот е ужасен
И от него може би боли….
Не знаело какво е пърхот
И тръгнало да пита
то навред
Изритвали го, смяли му се, но разбрало
Дори за малко да се развали.
Намерило то лек безплатен, лесен
Ала този негов лек, май никой го не щял
Запитало се ‘Какво им е на тези хора?
Защо не искат моите добрини?’
Направило си надписи красиви – много, много
Големи, малки – някои блестящи, други не.
Но хората съвсем се възмутили
Какво е туй нахалство, това пък откъде се взе?
Объркало се малкото роботче
И пуснало програмата
„Къде сгреших”
След дълга работа открило
Ами тези надписи аз май не проверих!
