Късмет

Както си вървях по улицата, ненадейно

Спънах се в торба с пари

Ей, че радост – ще го отпразнуваме семейно,

И разбира се с приятели добри!

Ей, какво ли ще си купя?

От щастие забравих моите мечти!

От днес ще си живея аз бездейно

Ще съм си свободен аз - от сутрин до зори.

След щастието, ме прободе болка.

Май не са за мене тез пари?

На кого ли са… какво да правя?

Късмет ли е това или начало на беди?

Стоях така известно време

Без мисъл, сам, с пари и без пари

После тъжно продължих напреде

Защо ли Бог така ме съблазни?

Обърнах се и бързичко се върнах

Торбата, пак си беше там – като преди!

Защо поне един не се наведе

И от таз торба да ме освободи?

Както си стоях на улицата, ненадейно

Съдбата пак с късмет ме надари

Зад себе си чух глас. О, щастие неземно! 

„на скрита камера се усмихни!”.

Автор: Надежда Чоторова