Късмет

Както си вървях по улицата, ненадейно

Спънах се в торба с пари

Ей, че радост – ще го отпразнуваме семейно,

И разбира се с приятели добри!

Ей, какво ли ще си купя?

От щастие забравих моите мечти!

От днес ще си живея аз бездейно

Ще съм си свободен аз - от сутрин до зори.

След щастието, ме прободе болка.

Май не са за мене тез пари?

На кого ли са… какво да правя?

Късмет ли е това или начало на беди?

Стоях така известно време

Без мисъл, сам, с пари и без пари

После тъжно продължих напреде

Защо ли Бог така ме съблазни?

Обърнах се и бързичко се върнах

Торбата, пак си беше там – като преди!

Защо поне един не се наведе

И от таз торба да ме освободи?

Както си стоях на улицата, ненадейно

Съдбата пак с късмет ме надари

Зад себе си чух глас. О, щастие неземно! 

„на скрита камера се усмихни!”.

Автор: Надежда Чоторова

Жабата поискала да стане колкото вола

Жабата поискала да стане колкото вола

Лафонтен

Видяла една жаба един вол.
Впечатлила се колко е голям. А тя - колкото  яйце.
Приискало й се да стане колкото вола!
И започнала да се надува, за да стане с размера вола.
 - Вижте ме сега - казала тя на другите жаби, дишайки тежко. - Не съм ли голяма колкото вола?
- Не, съвсем не се доближаваш до този размер! - отвърнали жабите.
И жабата продължила да пъшка и да се надува.
И попитала пак:
 - Сега как съм?
- Не, не! - отговорили жабите.
Жабата продължила да се надува, докато се пръснала.

Светът е пълен с хора - като на тази жаба имат те ума,
искащи да бъдат като други, не виждайки кои те в същност са.

Превод: Надежда Чоторова

Гълъбът и мравката

Гълъбът и мравката

Лафонтен

Край бистро поточе едно, гълъб пиеше жадно вода,
Над водата наведена, мравка една, падна в потока.
Като в океан се виждаше таз мравка сама,
Как се бори напразно да стигне брега.
Гълъбът бързо реши да помогне:
Във водата той хвърли стръкче трева,
И малката мравка, качи се - успя да насмогне
И тя се спаси; върху тънкото стръкче трева.

Нещастник един, с боси крака, мина и той край потока,
Този мизерник, случайно, носеше лък и стрела.
И щом той зърна кроткия гълъб, пиещ вода
Тоз калпазанин веднага го видя, сготвен, в паница с чорба.
И се прицели - птицата на любовта да убие с лека ръка
Но мравката смело петата му  боцна – като с остра игла
Злодеят извика от болка и рязко извърна глава
Гълъбът чу и отлитна в слънчевите сини небеса.
На нещастника гозбата - и тя с волната птица, далеч отлетя.

Превод: Надежда Чоторова