Гълъбът и мравката

Гълъбът и мравката

Лафонтен

Край бистро поточе едно, гълъб пиеше жадно вода,
Над водата наведена, мравка една, падна в потока.
Като в океан се виждаше таз мравка сама,
Как се бори напразно да стигне брега.
Гълъбът бързо реши да помогне:
Във водата той хвърли стръкче трева,
И малката мравка, качи се - успя да насмогне
И тя се спаси; върху тънкото стръкче трева.

Нещастник един, с боси крака, мина и той край потока,
Този мизерник, случайно, носеше лък и стрела.
И щом той зърна кроткия гълъб, пиещ вода
Тоз калпазанин веднага го видя, сготвен, в паница с чорба.
И се прицели - птицата на любовта да убие с лека ръка
Но мравката смело петата му  боцна – като с остра игла
Злодеят извика от болка и рязко извърна глава
Гълъбът чу и отлитна в слънчевите сини небеса.
На нещастника гозбата - и тя с волната птица, далеч отлетя.

Превод: Надежда Чоторова